Чалга да ти стопли сърцето?

Тъй като всички изведнъж решиха да се изнесат от България (ама мноооого съм ви сърдита, че ме зарязахте да се ровя из боклуците :P), аз реших да ви стопля сърцата с една верно сърцераздирателна история за това как аз отидох на чалга концерт в Пловдив. Истината е, че толкова ми хареса, че от страх да не опетня чистотата на душевния оргазъм (клише, клише) от спомена за онази паметна нощ, никога - ама никога повече няма да ми стъпи крака на такога прокълнато от бога събитие.. еххх.. аз си падам по някои типове родна селянийка, ама това си беше жива простащина...
Та случката - споко хора, все още не съм съвсем изперкала - пратиха ме на командировка в Пловдив с вечната идеална цел да се моткам около кошчетата за боклук и да ровичкам из тях (мечтана работа е това понякога), за да разбера как вървят нещата.. от концерта не видях кажи-речи нищо (знам, че това въобще не ви касае и пак ще ме спуквате от подигравки..), ама търчането си беше неповторимо. Гонихме няк'ви малки деца дето седяха, стояха, ядяха, пиеха... абе направи си живееха върху кофите.. некви полу-пияни полу-напушени типове ме черпиха пуканки от кофата за стъкло - романтика... цял Вапцаров.. на всичкото отгоре се скарах с некъв чичка, дето много настояваше дъщеря му да стои върху кофата (то това си е направо привилегия - кофата на чалга концерт е като бутилката от кока-кола в "Боговете сигурно са полудели" - много полезен предмент с множество приложения, който се използва за взичко, но не и за това, за което е направен).. та скарахме се с чичката - виках полицаите.. ония искаха да им даваме рекламни шапки (това ми беше първия подкуп - вече не съм така невинна :( .... 8) ... а тия шапки някои от вас добре ги познават от онзи неповторим стрийтбол, който ще се повтори тая година :D ). та изгонихме грижовното татенце и вече мацките наоколо спокойно можеха да си тръскат цигарите върху капаците на кофите.. идилия.. (ама колко съм възму'тена и ого'рчена - внимавайте с ударенията :P )..
красива гледка наистина - гледаш едно поле - неее - едно море (поетика му е майката).. та едно море от пластмасови бутилки по земята .. отваряш някое кошче - бездънна яма... поне кошовете за боклук останаха чисти..