Обичкам си я тая реч!!

Явлението ,,български мързел”

Абе, нас българите си ни мързи да дишаме… Ние сме нация, която би загинала, ако зависеше от нея. Ако имаше възможност, щяхме да измираме ей така, докато седим, стоим или лежим някъде, защото главите ни дотолкова са се изчистили от мисли покрай всичките дребнави забавления, които си намираме със или без повод, че придобитият през последните години инстинкт за самозащита от полезна дейност, би се насочил към спиране на вътрешните и външни междуребрени мускули и диафрагмата. Жалко, че последните са неволеви. Иначе щахме да сме една щастлива нация, изтребена от най-естественото нещо за съвременния българин – мързела.
Резултатът от летаргичното ни състояние е, че всеки работещ в България осигурява половин дете, половин пенсионер и почти половин безработен. Статистиката показва, че всеки работещ осигурява два и половина човека. Това не включва хората, които не се водят безработни в бюрото по труда, нито тези, които укриват данъци, нито загубите, дължащи се на корупция. Ако аз трябваше да мъкна на плещите си такъв товар, сигурно бих намерила начин да преживея на гърба на държавата, сиреч на гърба на данъкоплатеца или онези прости хорица, които още не са се отказали да се борят срещу жестоките данъци и бюрокрацията, а държавата – абе колкото и да я зарежем тя все ще оцелее някак.
Колкото повече хора придобият този начин на мислене, толкова повече се увеличава броят на хората, които един работещ осигурява, а ако случайно повече хора заработят, заплатите като цяло биха се увеличили, икономиката би процъфтяла и с по-малко работа би се създал по-висок стандарт на живот; държавата щеше да има повече пари за здравно осигуряване, образование, допълнителни квалификации, намаляване на престъпността и подобряване на качеството на живот.
Както всяко велико нещо, и българският мързелът си има история. Тъй като това е психологически фактор той е последствие от продължителни процеси. Интересното в случая е, че българинът се изживява като доста работлив. Ние си се представяме като рояк пчелички, на които им е взет кошера – искаме да работим, но депутати, законодателство или който се сетите, че ни е виновен, не са създали работа за нас. С една дума – в България работа няма! Можеш да се уредиш само с връзки, а ако си специалист даже е по-трудно. В действителност ситуацията е различна.
Политическото развитие на България през последните два века се обуславя от трудно преминаване от феудализъм към демокрация. Ако трябва да търсим корен на проблема, това е най-вече краткия капитализъм, който не успява да научи българина на инициативност, и последвалият социализъм, който освобождава гражданина от необходимостта от тази инициативност. Тъй като социалистическата идеология изисква всеки работник да е социално осигурен, тя се грижи да остави на гражданина да мисли само за еднотипната работа, най-често в заводите, която му е предложена от същата тази държава. Работникът знае, че държавата е длъжна да се грижи за него и че всичко трябва да му бъде осигурено. Амбицията и инициативността в случая се откриват рядко, например в поговорката ,,Чети, мами, че да не работиш”. С други думи, ако искаш да бъдеш по-богат – трябва да учиш повече. Констатацията е, че образованието е било устроено много добре да отговаря на пазара на работна ръка и инфраструктурата по време на социализма, което е и причината да се правят толкова промени в тази сфера след преминаването към демокрация.
След тази политическа промяна България сменя пазарите си и навлиза в преход, който като всеки преход изисква малко въображение и инициатива, за да бъде преодолян. Изведнъж, осигуреният през социализма гражданин, се озовава на улицата, съкратен поради намаляне обема на производство. Оказва се, че новият модел на управление не му урежда веднага друга работа и тъй като той няма навика сам да си търси такава, се насочва към НОИ. Този път там не му предлагат същата работа като преди: сега изискват по-гъвкави умения, по-дълго работно време. Стига се до ситуацията, че на 16 Окромври, 2004 в Казанлък шефовете на малката частна фирмичка, в която започва работа, му съобщават, че за не се изпуснат сроковете по определена поръчка, ще трябва да се работи в събота. Това ще му осигури извънредни пари, но неизпълнението на тази заповед, би довело до неговото уволнение. Нашият човек, чието име ще запазя в тайна, не приема това сериозно, пък и сега е време да се вари ракийката и той има задължение към себе си тази събота. Също знае, че всичко се прощава в тая държава. Обаче май е сбъркал държавата този път. Още един безработен. Малките частни фирми плащат достатъчно данъци, за да се занимават с интересите на хора, които заради явлението български мързел се оказват неблагонадеждни в критични моменти.
Човекът се връща в НОИ, където му съобщават щастливата новина, че държавата все пак се грижи за своите граждани; получава си социалната помощ и заживява щастливо в мизерия като има достатъчно свободно време да мисли за несправедливостта и корупцията на държавниците и да подпомага престъпността, за може да се издържа.
Средностатистическият българин изразходва много енергия в мислене и споделене на мисли от този род. Проблемът с българският мързел се оказва не толкова, че нацията като цяло е загубила енергията си, а по-скоро, че навикът ни е научил да бягаме точно от полезната дейност, като я заместваме с дребни, отнемащи доста енергия, проблемчета и грижи. Това е добре от една страна, защото означава, че ситуацията би могла да се поправи, макар и това да отнеме няколко поколения време. Когато става въпрос за мисленето на една цяла нация, начинът то да бъде променено е чрез образованието. Върху това се работи много напоследък, точно защото образованието ни е добре нагодено към социалистическия начин на мислене и даването на знания, но не подготвя напълно гражданите за тези проблеми от живота, които са по-характерни за капитализма и демокрацията.
В този смисъл, методите на преподаване биха могли да станат по-практически. Не е лошо още в основното си образование, българчетата да се запознават с теоретическата част на търсенето на работа, правенето на проекти и намирането на финансиране за тези проекти. По късно, в средното си образование, те биха могли на практика да прилагат научените вече неща – например, биха могли да се учат да провеждат работни срещи или интервюта за работа.
Също, в средното образование може да се включи изготвянето на малки проекти. Тези проекти трябва да са такива, че учениците да трябва да се срещат с работещи хора, за да търсят информация и дори финансиране за изпълнението на проекта. Най-добре ще е, ако работата по тези проекти се извършва основно в учебно време, за да е невъзможно на учениците да се ползват от услугите на майки, бащи, баби, дадовци или други тайни сили от този вид и за да не се отнема от свободното извънкласно време на натоварените и без това ученици от 9 до 12 клас. Характерът на проектите ще зависи от възможностите и нуждите на населеното място, като на учениците ще се дава свобода да изработят проекта според собствените си интереси.
Тези въведения, които изискват повече усилие, отколкото финансово обезпечаване, биха променили цялостното отношение на българина към търсенето на работа и биха му дали практическо упражнение. Някаква промяна ще е забележима едва след поколения, но тогава българинът ще знае как да си търси работа и ще е способен да реализира добрите си идеи, ако има такива. Ще се промени цялостното отношение към работенето, като образованието ще се приема като практика преди същинската дейност. Това ще подобри работните ни навици и ще даде приоритет на работата в съзнанието на българина пред неща като правенето на зимнина, гледането на телевизия и варенето на ракия.
В по-дългосрочен план, безработицата ще намалее, а състоянието на икономиката ще се подобри. Истината е, че мързела е в основата на всички проблеми, с които се сблъсква България в момента. Ако хората работеха, нямаше да има толкова престъпност, защото нямаше да има нужда от нея. Ако образованието учеше българите да се отнасят сериозно към работата, щеше да се работи по-ефективно и стандартът на живот щеше да е по-висок. Щеше да има пари за модернизация и технологично развитие на страната ни и дори щяхме да имаме пари да помислим за екология.
На всички е ясно, че няколко дребни промени няма да оправят всичко за два-три дена, но за премахване на мързела са нужни точно малки промени във възпитанието и ако една малка промяна не би имала никакъв резултат в разтояние дори на няколко деситилетия, накрая тя може да се окаже определяща за съдбата на цял народ. Все пак какво би имало смисъл ако не малките неща?