Не било толкова трудно...

Както си рових из стари разни писъмца и попаднах на това :) Реших, че е забавно за четене, та заповядайте :)

Като представител на изчезващата раса на онези български патриотчета, които си обичат България с цялата и природа, култура и политически, икономически, етнически и демографски проблеми, често се сблъсквам с фразата ,,Защо да оставам в България, като работа няма?” Разбира се, налага ми се да обяснявам на интелигентния си събеседник (много ми се ще това да беше иронично, но за жалост в повечето случаи хората, които са на това мнение, са доста начетени), че, аджеба, няма как да ти се изтърси работа от небето и ако очакваш държавата да ти я осигури на тепсия, най-добрата работа за теб е шивач на масови облекла, чистач на тоалетни или друга подобна работа, която не изисква особено да си напъваш мозъка, за да си я намериш и въпреки, че е добра като всяка работа, не е необходима висока квалификация и съответно заплащането не е прекалено добро. В крайна сметка, ако твърдиш, че си достатъчно образован за някоя работа, а не можещ сам да се справим с намиране и, как се очаква да се справиш със самата работа?
Досега лесно можеха да ме затапят, защото, цитирам ,,Ти някога търсила ли си си работа, че да ми говориш на мен как стоят нещата?” или ,,Абе, витаеш ти още в облаците, ама като поотраснеш ще ти дойде акъла в главата”. Да де, ама вече поотраснах и на тоя ,,акъл” още не съм дошла. Даже виждам все повече смисъл да стоя тук, защото, пак цитирам ,,Държавата е скапана” – именно, тук и точно тук имат най-много нужда от хора с конструктивно и градивно мислене, които искат да виждат как изпод ръцете им излиза нещо хубаво – по-чисти улици, по-хубави градинки, повече възможност, повече причини да се гордеем, че сме българи и повече от онзи бленуван ,,висок стандарт на живот”.

---

Всеки дванадесетокласник в българско училище е задължен да изготви и изпълни сам или със свой съученик проект по свят и личност. Уговорих се с една приятелка, че заедно ще се опитаме да въведем нещо, за което отдавна мислехме по семейни вечери в къщи – да създадем система за разделно събиране на отпадъци от заведенията, защото от тях постоянно се изхвърлят огромни количества празни пластмасови и стъклени бутилки, които в момента само пълнят сметищата в ценен материал и вложени енергийни и водни ресурси. Знаехме, че ще има много работа, а ако не свършим навреме – и лоши оценки, но какво ли не прави човек в името на екологията. Отне ни доста време да разберем как точно стоят нещата с ,,оползотворявяне на отпадъците и опаковките” в община София, но в крайна сметка разбрахме, че няколко компании са отговорни за това и откриехме, че една от тях - ,,Екопак България” вече има създадена мрежа, доста подобна на това, което ние мислихме да организираме. Проектът, обаче, беше на път да се отхвърли, заради неефективност. Ние се наехме да пробваме да оправим нещата.
От тогава доста неща се промениха. Не можахме да вкараме системата, както искахме, защото се оказа, че има доста повече технически проблеми, отколкото бяхме мислили, пък и крайният срок от училище ни притискаше, но успяхме все пак да свършим това-онова. Още след първия месец, аз се разделих с илюзията, че няма нужда от пропаганда и само резултатите са важни – а именно увеличаване на количеството рециклиран отпадък. Все пак, ако хората не хвърлят боклука си там където трябва, няма смисъл да се създават всички тези условия. Първата голяма рекламна кампания, която се наехме да организираме с Мария (съученичката, с която работим по проекта) беше междуучилищен стрийтбол турнир, който се проведе на 15 април 2006 с участието на шест училища, които се състезаваха различен брой отбори в две дивизии, и участници от ВИАС, bTV и МSАТ в смесена група – студенти и медии. Статия за състезанието беше публикувана в в. ,,Монитор”, брой 2546 от 20 април. Рекламата се състоеше в няколко неща. Първо, след края на стрийтбол игрите, организирахме турнир по тъй-наречения-от-нас :) ,,Екобол”. Всеки от 20те участника трябваше да хвърли 10 празни бутилки от минерална вода и кола към три коша за рециклиране, като уцелвайки жълтия кош (предназначен за пластмаса), получаваше по една точка, а вкарвайки в синия (за хартия) или зеления (за стъкло), му беше отнемана по една точка. Същото ,,упражнение” се извърши и с изписани (наблягам на това – не сме мачкали и унищожавали бели листа) листи А4, които трябваше да бъдат вкарани в синия кош. Разбира се, всички се забавлявахме изключително много, което беше и целта, пък и кога друг път ще може човек да се похвали, че е играл екобол :).
Тъй като ,,Екопак България” спонсорираха състезанието изцяло (хиляди благодарности!!!), около игрището бяха окачени техни плакати, както и такива с провокативни еко-послания. Още, наградите за екобол турнира бяха зелени потничета с логото на фирмата, което фигурираше и на купите. Дори в надписите на наградите за първо място, изключително вкусни (знам от личен опит :) ) торти във формата на баскетболна топка, фигурираше еко-послание. С други думи, човек нямаше как да се измъкне от цял ден екология... ех...
Разбира се, денят свърши (макар да има шанс да се повтори и другата година) и ние решихме, че е необходима по-постоянна кампания. Дойде ми идея да отпечатаме картички, които да се разпространяват безплатно по заведенията и веднага изникна мотото ,,Точен ли си, пич?” Намерихме точния човек да я нарисува – Елиза Иванова, и съвсем скоро се очаква да излезе. Тъй че, хора, гледайте, мислете и правете усилието – да си хвърлите станиолчето от шоколада в зеления кош, бутилката от минерална вода – в жълтия и ненужното лисче от джоба или чантата – в синия.

---

След цялата работа по проекта ,,Екопак България” ми предложиха работа. Пак не мога да се похваля, че съм видяла какво е да си търсиш работа, защото, когато отидохме при тях с Мария, никой не говореше за заплащане, но факта си е факт – работа в България има! Ако повече ви радва да размахвате автомати в Кербала или да берете ягоди и да миете чинии в Америка, ВАША СИ РАБОТА, само не ми се измъквайте с тъпи извинения.


Веселина Крачева