и така в германия

и вече съм в германия.. колкото и невероятно да изглежда.. колкото и да не ми се тръгваше накрая.. колкото и в момента да се чувствам като пациент в мазето на градската болница - тук съм!
да започнем с вчера - летях общо-взето нормално.. с прекачване през будапеща, защото като всичко друго и билетът взех доста късно, та нямаше по-добри опции (за тези които не знаят - до преди 2 седмици бях твърдо убедена, че ще уча в магдебург и се бях нагласила да ходя към германия чак в края на идущия месец - ама не би! решенията са затова, за да се променят в последния момент).. та сега съм в ройтлинген, в общежитие за 250 евро на месец, които като си гледам стаята и едвам ми се откъсват от сърцето..
та единственото по-забележително вчера - освен че до будапеща ми се ревеше през цялото време, защото не можах да се сбогувам като хората общо взето с никой, поради простата причина, че при полет в събота, бях на работа до четвъртък.. ама нищо де.. от будапеща до щутгард пък до мен имаше едно много симпатично немско момиченце, което плачеше, защото трябвало да се връща при родителите си в германия, а баба му и дядо му оставали в унгария.. съответно тряяше да го успокоявам на немски (ХА ХА ХА), защото унгарският ми куца последно време :)
ааа да! забравих да спомена, че съм сърдита на Боян Герасимов, който обеща да ме изпрати на летището ама никъв не се вясна - даже не се обади! засрами се прасе такова!!
и вчера значи една от българките (която даже се оказа алумни от колежа ;) :) - ние сме навсякъде) ме посрещна на летището и ми помогна да стигна благополучно до общежитието, където поради печатна грешка от моя страна не ме чакаше уредничката :) та се наложи да ходим по стаите и да търсим някой който да ни насочи. За мой късмет уредничката се появи по случайност скоро след това - даде ми ключ, посписах инвентарен лист и ме остави насаме с реалността: стаичка с височина около 4 и половина метра, като прозорците започват някъде 2 метра над пода и се налага да се кача на бюрото, за да ги отворя. Имайки предвид височината, лесно можете да си представите какъв студ е през нощта.. освен това милите, симпатични, приятни, готини и т.н. немци не смята за необходимо да ти осигурят възглавница и одеало, а същите така подробно описани сладури не работят в неделя - няма шибан отворен магазин искам да кажа! има само някъв гръцки ресторант и съб-уей! иначе ще изпукам от глад! и вчера не съм вечеряла, защото просто нямаше какво, мама им стара! така де :) :D .. да продължим с реалността - леглото ми е малко 2 - 2.5 тека и заема половината стая.. което ограничава празното пространство до 2 квадрата м/у леглото, етажерката, гардероба и бюрото.. а да.. забравих да спомена, че стените са измазани върху стари тапети.. върху релефни стари тапети.. красота!
ех.. стига с инвентара :) поне банята, тоалетната и кухнята са си само мои, докато не пристигне другото момиче..
иначе дотук съм срещнала само българите.. очевидно тук се говори много руски.. в общежитието ми това беше първия въпрос, който чух - rusisch oder deutsch? изборът както виждате не е твърде разнообразен.. не се измях сама на себе си като тряяше да кажа немски - просто защото вече бях бая уморена..
тъй де - тези с които се запознах бяха ок.. едното момиче говори руски, немски, английски и български.. (чувствам се тъпа и мизерна).. тая другата мацка от колежа каза, че можело да играем футбол заедно, ако съм навитак :)
за курса и университета претърпях леко разочарование.. поне относно слуховете.. дочух, че курсът бил "голям купон", а пък наш'та програма била леко претупана откъм теорията.. и всички едва ли не са тук заради практиките, когато натрупваш опит и връзки.. ще видим.. все още има опция за трасфър втората/третата година.. от това с "големия купон" ми се доповръща, както и от опитите на всички да ме убедят, че хем са готини, хем учат много - а бре не може бре! или зубкаш и се правиш на готин, или си готин и се правиш, че зубкаш - кво ми се правят всички, се едно, че не съм видяла и двете страни на монетата..
тъй де.. ще предположа, че негативизмът ми е най-вече породен от липсата на храна :):):), защото сега посмъртно няма да излезя, тъй като кабелът на интернета го взех на заем за няколко часа от другата българка от моя випуск в общежитието и възнамерявам да си експлоатирам чак докато се върне от тюбинген.. храната ще почака :)
колкото повече си седя тук, толкова повече се убеждавам, че ще се върна в България за една седмица в края на този месец.. (това ще се падне м/у курса ми и началото на семестъра).. само тряя да разбера кога точно започва тъпият семестър :)
кк.. ще взема да пиша едно писмо на наш'те сега :) като събера още малко впечатления - ще драсна пак :)